Омръзна ли ви да сте затворени в офиса, вкъщи? Зимните месеци винаги са по-тежки. Излизаме на разходка за кратко, дрехите ни са дебели и тежат и не ни е никак удобно. Понякога вали, понякога е кално и кишаво, понякога е смразяващо студено.
Но всичко си има край. Зимата също. След най-тъмното се разпуква цвят и светлина. И неусетно някак така, почваме да се чувстваме по-бодри, по-можещи, по-щастливи. И искаме да сме навън, много и за дълго. Без дебелите палта и якета, без тежки боти и ботуши. Иска ни се да кажем "здравей" на най-красивата, на най-чаканата. На Нея. Пролетта.
Ето я, показала се е вече. Навсякъде се блещят с красотата си кокичета и разноцветни иглики. Слънцето е събрало кураж и се пъчи от рано всяка сутрин. Иска първо него да видим. И го виждаме. И му се усмихваме. Децата най-много.
За тях разходката навън е нещо любимо и така ще е завинаги. И ние някога бяхме деца, вечно деца ще останем. Всички.
Време е за пролетни якета, шарени суитчери и маратонки. Време е за тротинетки, триколки и колела. Време е да събудим със смях света. Време е за зелено, за зюбюл и лалета. Време е да врътнем педалите на колелата и да целунем първия пролетен дъх. Време е. Къде са ви маратонките?
Тази статия все още няма коментари